Заради стабилните устои на цивилизацията и установения обществен ред без робства и катаклизми Запада е успял да съхрани своята културна идентичност и така да пребъдва във своята цялост. Но какво се оказва в действителност. Ако обществата изток са подтиснати от външна власт, то душите са оставени сами на себе си. При Запада общественото устройство прави обществото вътрешно зависимо - няма поробител, но има касти и титли, които съподчиняват обществото отвътре, а религията изисква абсолютна вяра, тренирана от инквизицията с годините. При тази съпоставка се оказва, че вътрешното робство е много по-страшно от външното поробителство. В действителност неразполагайки с инквизиционни методи Ортодоксалността във първата значимост на изява може да се определи като свобода. Ортодоксията не налага религиозно робство, защото по силата на обстоятелствата за външното поробителство, тя няма как да осъществи един такъв подобен приоритет. По силата на тази свободолюбивост свободата дава възможност на живот и в греховност, по силата на която никой не би могъл да остане извън нейния обсег и в това е другото значение на Ортодоксалността. Тя оставя на пряк път на развитие на човека и само асистира по трънливия път на грехопадението. Обратно- Запада намира лек, съветва, инструктира, заповядва, наказва и изкупва - нещо което по силата на земните обстоятелства не е много възможно.