Ако се водим от максимата "дават ли ти - взимай" невъзпитано е да отказваш,  с това директно се изразява неуважение за нещата, които стават за предлагане и са конвенционално приемливи. В този смисъл конвенционалния отговор е да. Ако жената е в нужда и поиска нещо конкретно, невъзпитано е мъжа да откаже. Ако мъжът знае от какво има нужда жената, тя няма да има нужда да изразява своите нужди на глас и по този начин ще е предпазена да бъде невъзпитана - така жената и мъжа ще бъдат възпитани. Ако жената е нетърпелива и поиска нещо на глас, мъжа няма право да откаже, защото ще е невъзпитано. В този случай каквото и да е искането, мъжът е длъжен да го удовлетвори, ако не желае да го сметнат за невъзпитан. Ако предложението е извън рамките на общоприетото, мъжът ще бъде злепоставен от самото обръщение към него - с други думи невъзпитанието, поражда невъзпитание. Общуването с лишени от възпитание хора, не може и не би могло да протече в каквато и да е задълбочена форма, запазваща рамките на възпитанието. Ако това на пръв поглед може да изглежда възможно, то хроничното обигатно общуване в такъв формат би бил непостижим.

Не мисля, че възпитанието е от най-важно естество в случая, ако в същото време губиш себе си, с цел да действаш възпитано!

изключителен ремарк - поздрави за остроумието - очевидно аз не мога да разсъждавам извън своето възпитание, което значително и огромно осакатяване - това ми подсказва, че родителите не само трябва да възпитават, но и да учат децата си на хъс към живота