Като миг от съдбата,
като звук от тишината,
идваш пред мен,
събличаш се
от дрешен плен
и тънем двамата
във тлен.

Сред нашия страстен
тревен сатен,
в този борбен терен,
ти си моят утринен
ден озарен.

Нощта отново
бавно
пак изтръгва
своя винен пир
от чувства
парещи
и в мен
крещи.
Как да може
да се спра
в безумната
нощна
игра.

strahotno... sigurno mnogo q obi4a6

taka e- ne krija

prekrasno! kogato cheta stixa imam useshtaneto ,che pluvam v more ot chuvstvena strast-potavam i se izdigam nad valnite-otnovo i otnovo...

da mojeh da znam vasheto ime prosto - hei taka ot obshta kultura