Никой не търси, не коментира и не изучава с присъщия научен интерес съжителството на две лингвистични общности от двете страни на Дунав. Никой български историк, воден от професионалната си рутина, от множество стигми и стереотипи, не желае да изучава един от най-големите феномени на Европа, при който само една река разделя като с нож двете лингвистични области на България и Румъния. И ако за това са нужни други прегради, цели планини дори, при нас е нужна само една река. Сякаш това е забранена тема. Сякаш не подлежи на обсъждане и изучаване. Сякаш първо някой трябва да одобри и плати за един исторически анализ, за да види той бял свят. Ако такава е картинката - наистина е жалко и нещо дълбоко вътре в мен ме кара да подозирам истинската страна на тази картина.
Разбира се докато чакаме историците да ни дадат отговор на въпроса, защо румънците говорят на език от романската група, а ние говорим "корена" на езиците от славянската група, аз може би ще съм в състояние сами да си отговоря на този въпрос.
На първо място изключително влияние е оказал историческия факт на принадлежността ни към византийската ортодоксална концепция. Водейки множество религиозни войни, Рим все още не може да си прости, че загубвайки Ерусалим, загубва още много територии като България, Гърция и други. Какво става с областите от днешна  Румъния? В момента на формирането на двете кралства - Влахия и Молдавия през 14 век, Рим осъществява своите кръстоносни походи и това е причината тогавашното население на Влашко лесно да бъде вербувано от папистите. Влиянието на Рим, а не както смятат румънските историци за влиянието на романизираните траки, оказва съществен принос във възприемането на романския език от населението на Влахия. По-късно през времето на османското владичество, това влияние отслабва  и се създават условия за затвърждаването  на православието като религия на изповядване. Позициите на романското влияние върху румънския език започват още повремето на първите папи започнали да се домогват до влияние сред монарсите на изток от Рим и продължват през времето от Борис 1 до Калоян и по-късно.
Ако заключим, че романизираните даки са били многобройна етническа група на север от Долен Дунав, това би могло само да затвърди романското влияние, утвърдено от Рим през периода на 8-13 век. След разпада на римските провинции, не е могло да се очаква, че романското езиково влияние би могло да се утвърди. Именно тенденциите на папите за романизация на населението по тези земи през 8-13 век са узаконили трайното романизиране и на езика. Далеч от Рим Влахия е приела езика на папите, но не и тяхната религия. Земите в непосредствено съседство до Дунав от времето на създаването на България, са търпели директно политичеко и културно влияние от България и са били подчинени територии, като земите на цяла Северна Добруджа са били български от времето на Аспарух. Това е причината населението на Южна и Северна Добруджа, търпейки непрекъснати турски нашествия да се засели трайно в Молдова и Бесарабия, отцепвайки се от териториите на владение на Османската империя като сигурна защита от по-нататъшни посегателства. Това е пътя на обмен, по който българската куртура и средновековна книжнина се е придвижила и пренесла в земите на Русия. Нямайки друг културен наследник, Русия приема гръцко-българската културна и религиозна школа.