Ти нямаш никаква опора
в света, който до бяло те оголва
и без да търси в теб причина,
присмива се на логиката твоя.

Надеждата да видиш добротата
ражда вярата в чудото и у човека
и ценен ти искаш да си в суетата,
това очаква всеки от пантивека.

Ти ще бъдеш моята опора,
ти до бяло мойто тяло от жажда загоряло
ти любими него ще оголваш...