Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2009 01:02 - Рецензия на филма Мария-Антоанета и разликата между Луи Август и Наполеон в националистическата кауза.
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1438 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.01.2015 16:44


Филмът е дело на София и Франсис Форд Копола. Професионалната режисьорска гилдия е казала своята значима дума в подбора на артистите, разточителността на декорите и идеите по осъществяване на филмовата продукция. Сценарият е на Антония Фрейзър като една алтернатива на историческата истина, но пречупена през призмата на личната драма и опредметена от съпричастието на зрителя в тази конкретна битийност. Тогава визията за виновност и греховност се променят и от отблъскващи и морално пропаднали персонажи можете да намерите в някои от тях затрогващи същества от плът и кръв при това трагедията в човешката нищета на богатството може да е със същата сила от трагедия в нищетата на бедността. От безкрайната скука на човешкото ежедневие и общителна неудовлетвореност, до която може би всяка съвременно общество и в частност американското е съвсем близо, филма е направен във някаква особена съпричастност с проблемите на Америка въобще и сега. Нещо повече - Луи Август със помощта си за английските щати се явява най-щедрия европейски меценат на бъдещата държава и негласно е обявен за герой в щатите, така както се изтъкват политическите факти във филма. В тази абсурдистична форма, Луи Август взима пари чрез данъци от френския народ, за да финансира съпротивата на английските колонии срещу вечния враг на Франция - Англия и така от политик националист, сам става жертва на своите национални цели, а парадоксално е осъден от народния трибунал за престъпление срещу народа. Очевидно това е най-разточителната епоха във висшето френско общество.
Франсис и София Копола ни представят краля като жертви и своебразни национални герои на щатите, въпреки омразата на собствените им поданници и въпреки отсъствието на построени паметници на признателност в Америка.
Пледирайки за безпристрастност и честност, неимоверно скъпите инвестиции на младия Луи Август в лицето на френска Луизиана - най-голямата и богата френска колония в света, бива осъдена на евтина продажба от друго по-голямо и не-толкова хулено и мразено от французите чудовище като Наполеон, което е истинския парадоксален парадокс.
С други думи не бихме били никак честни да си представим обективната истина, че Мария-Антоанета и Луи не са похарчили нито луидор повече от предшестващите ги кралски фамилии и дори техните харчове са се възвърнали многократно от политическите и икономически позиции на Луизиана. Вместо това всеки наш съвременник французин и всеки френски съвременник на Луи храни силна ненавист към него именно за политическата и историческа пропаганда, водена срещу него. И в този план на мисли Луи не е бил толкова враг на народа, колкото амбициозни са били плановете на този млад монарх, не могъл да прецени точно силите и възможностите на своята власт и материално-политически ресурси. Неглижирането на негативната пропаганда от кралицата и краля с типично аристократичен маниер е най-лошата им маневра. И докато в сърцето на всеки французин Наполеон стои на пиедестала на националистическата гордост и чест, светейки с ореола не на герой, а на светец, то Луи и до ден днешен е най-презрения монарх на Франция, включително и заради унизителната му кончина, увенчана с гилотинирането му.
И докато "грешките" на младия монарх Луи след неговата смърт обогатяват Франция с най-голямата колония в Новия свят и реализират политически успех на влияние, то Наполеон е истинска катастрофа за френската нация. За огромната любов на народа към Наполеон играе роля факта, че той е от народа. Затова никой не може да замести призванието и образованието да бъдеш монарх в приемствеността на предците си с един генерал издигнат от народа за император. В случая на Наполеон макар и гениален стратег, ме липсва закваската за монарх. Толкова голяма е била любовта на армията към Наполеон, за разлика от омразата на народа (в това отношение се конкурира с Луи), че някои историци все още поддържат тезата за неговото последно бягство в Луизиана, която той продава евтино, за да финансира пагубната си империя. Естествено е какво разбира един войник по рождение от търговия. И макар Луи да остава в историята като символ на Тиранията и на омразната монархия, олицетворявана често с Бастилията, никой не го говори, че Наполеон е първообраз и вдъхновител на завоевателната политика на Хитлер. Всичко това е израз на добрия пиар на генералите на Наполеон и на съвсем лошия на Луи и Мария-Антоанета.
Можем да си направим извода, че успешната политика не се базира толкова на добрите резултати, колкото на добрата и скъпоструваща политическа риторика и пиар.
Този филм има пряка препратка с филма "Аферата с огрълицата" Affaire with a nacklace, където е представена огромната роля на графиня Валоа за разпалването на френската революция и надигането на огромното множество на бедното общество срещу лукса на кралската фамилия. Огърлицата и стоящата зад нея графиня Валоа са в основата за надигащия се огромен гнет срещу кралицата. Огромната грешка на кралицата е, че тя пожелава въпроса с огърлицата да се гледа от парламента, за да може публично да се докаже нейната невинност. Това е все едно да тръгне вълчица да доказва на овцете, че е на безкръвна и безмесна диета за период от 4 години, което нито една овца няма как да повярва. Въпреки многократните уверения на вътрешния й министър, че отнасянето на въпроса до парламента ще има катастрофални последици, Мария антоанета политически сама подписва своята политическа, а в последствие и физическа смърт. Една безсмислена, глупава, претенциозна и горда, лишена от разум и далновидност постъпка, която струва главата й.



Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14466075
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031