И в кулите от пясък що строил съм
се мъча капките добро да видя,
в които себе си завинаги ще омагьосам.
Искам в миговете празни да потъвам,
в пространство празно да отплувам,
където в пустош мисли вредни да убивам,
от пировете чужди аз да не пирувам
и от себе си вода да не отпивам
нито чужди мисли да докосвам,
макар човешкий опит да е катран полезен.

За кулите си пясъчни виновни сме си ние,
че любовта търсена там не сме открили.
Обичани сме, търсени, желани.
оставяме в сърцата много рани!..
Защото обичаме си любовта
и вярваме че край щастлив ще има тя!......
Вярваме!..........:)))))