Постинг
18.02.2009 17:07 -
фаусто черули
Знаеш ли, докато отивах, като за едно
незаслужено признание, да посетя
твоите смърти във веселото гробище
поради късно цъфналите
макове и високите прещипи
потънали в зеленото, цветя които
не трябва да се късат
защото увяхването им
предсказва
ненавременна смърт
като всяка една смърт
която не е осъзнала себе си
като край на един живот.
Вятърът ми разказваше за нашите
смърти, и ми приличаше
на един мой мъртъв приятел вятърът
и моите изострени сетива
в онзи вятър ми казваха
че никога нямаше да съм мъртъв
и че може би никога не съм бил
жив. Тъжно е сега да разбереш,
че зависи от вятъра, от лекото
гнездене на лястовиците
върху онзи клон, да осъзнаеш
онова, което сме били
напразно, и онова,
което ни остава
от един износен
и неизлечим
живот.
незаслужено признание, да посетя
твоите смърти във веселото гробище
поради късно цъфналите
макове и високите прещипи
потънали в зеленото, цветя които
не трябва да се късат
защото увяхването им
предсказва
ненавременна смърт
като всяка една смърт
която не е осъзнала себе си
като край на един живот.
Вятърът ми разказваше за нашите
смърти, и ми приличаше
на един мой мъртъв приятел вятърът
и моите изострени сетива
в онзи вятър ми казваха
че никога нямаше да съм мъртъв
и че може би никога не съм бил
жив. Тъжно е сега да разбереш,
че зависи от вятъра, от лекото
гнездене на лястовиците
върху онзи клон, да осъзнаеш
онова, което сме били
напразно, и онова,
което ни остава
от един износен
и неизлечим
живот.
Няма коментари
Търсене
