Сексуалността на Фройд била доста специфична.

Още преди дипломирането си Фройд се запознава и започва продължително 15-
годишно приятелство с Йозеф Бройер, един от най-известните виенски лекари,
прекъснато рязко през 1895 г., след което двамата стават врагове. Въобще Фройд е имал
силен вътрешен подтик да има едновременно близки приятели и ненавистни врагове,
което пише сам за себе си в книгата "Тълкуване на сънищата". Фройд лесно си е
създавал врагове, като в същото време приятелите му са били доста странни.

През 1882 г., една година след дипломирането си, Фройд се сгодява за Марта
Бернес, девойка от много известна фамилия, между чийто предшественици са поетът
Хайнрих Хайне и главният равин на Хамбург.
В биографиите на Фройд неговият брак е описан като щастлив и романтичен, но
според много от учениците му семейният му живот е доста двусмислен и скандален.
Безусловно е, че Марта Фройд е била изключително търпелива и издържлива жена. Тя
ражда 6 деца, последното от които е Ана Фройд.
Любовта на Фройд към Марта Бернес е била доста специфична. Например по
време на разходките им през почивните дни в околностите на Виена Фройд е вървял
отпред, а Марта вървяла след него, тъй като не успявала да го догони поради бързата му походка.
Фройд бил доста взискателен към годеницата си. Той й казал: "Отсега нататък Вие
ще бъдете само гостенин в семейството на родителите си. Ако не сте в състояние да се
отречете от него заради мен, Вие ще погубите своя живот, ще загубите мене, и никога
няма да намерите семейно щастие. В моята природа има определена тиранична черта".

Веднага след женитбата си Фройд започва интимно близко приятелство в
продължение също на 15 години с берлинския лекар Вилхелм Флайс /през 1887 г./.
Двамата са се срещали периодично за по няколко дена или в Берлин, или в някой
планински курорт, и са обсъждали същността на човешката сексуалност. През
останалото време двамата са водили подробна кореспонденция, върху основата на която
биографите на Фройд описват формирането на психоанализа. Смята се, че Флайс е
подсказал на Фройд голям брой от неговите най-известни идеи.

След началото на връзката си с Вилхелм Флайс Фройд стига до идеите за това, че:
- човек по принцип е бисексуален,
- че еротичното удоволствие може да се получава от стимулирането на много /а не
само една/ и най-различни области на тялото, /т.е. това е неговата идея за водещата
роля на ерогенните зони на тялото върху психиката/,
- че основният вид сексуалност, нормалната сексуалност, е мъжката сексуалност.
Поради тази причина от "хистерия" страдат изключително жените поради своята
биологична непълноценност, пасивност, склонност към мазохизъм, завист към мъжете,
слаба рационалност и слабо развитие на "Свръх-Аз-а". Едновременно с тази подробна
психоаналитична характеристика на жените, Фройд си е признавал, че е
недоброжелателен окъм жените, те са загадка за него и той трудно ги разбира.
Оттук Фройд стига до извода, че когато човек стимулира някаква зона от тялото
си, той прави това, за да получи еротично удоволствие, а оттук прави извода, че
причината за всеки един допир и физически контакт, който осъществява човек от
момента на раждането си, е предизвикването на еротично удоволствие.

Фройд е смятал, че сексуалността е опасна даже за хората, които не страдат от
неврози.

Самият Фройд периодично е изпитвал импотентност.

На 41-годишна възраст след началото на приятелството си с Флайс /през 1897 г./
Фройд заявява, че се отказва от секса, и започва психоанализ на самия себе си, тъй като
е изпитвал множество невротични симптоми /тревожност, мигрена, спазми на дебелото черво,
страх от смъртта, страх от пътешествия, страх от открити пространства,
сърцебиене и др./.
Причината за тези невротечни симптоми Фройд виждал в натрупалото се в него
сексуално напрежение.
През този период в продължение на две години Фройд формулира идеите си за
неврозите, и то главно върху основата на собствените си преживявания. "Моят главен
пациент бях аз самият" - пише Фройд.
Всяка сутрин Фройд си записвал своите сънища, а след това ги анализирал. Върху
основата на наблюденията върху себе си през 1900 г. издава главната си книга
"Тълкуване на сънищата", в която описва същността на Едиповия комплекс, очевидно
спомняйки си собственото си детство. Успехът на книгата бил голям, което убедило
Фройд в неговата правота. От този момент нататък Фройд отделял всеки ден по половин
час преди сън за психоанализ на себе си.
От 1917 г. Фройд започва да прави психоанализ на дъщеря си Ана Фройд в
продължение на 4 години 6 пъти седмично, като сеансите започвали в 10 часа вечерта.
Критиците на Фройд нарекли това "Едипов комплекс в двата края на кушетката" и
"Абсурдно инцестуозно събитие".