Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2009 19:54 - Обзор за Фройд
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 2091 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.01.2015 16:16


За Фройд само онова, което се съзнава може да се променя и следователно психоаналитичната теория и практика цели да превърне безсъзнателното в съзнателно, за да се трансформира в психичната динамика. За наличието на безсъзнателна психика Фройд съди по симптомите, сънищата, грешките (устни или писмени), които се явяват в резултат на компромис между две тенденции (мисли, импулси), от които един (ирационалния) се подтиска. Безсъзнателният импулс/мисъл може да има въздействие подобно на това на съзнавания. В тази връзка Фройд твърди, че дадена мисъл, чувство, спомен, фантазия или импулс може да бъде: съзнателна /да се съзнава в  момента /, предсъзнателна /да се осъзнае, ако го желаем/ и безсъзнателна /не можем да си спомним за това дори и да искаме/. В процеса на осъзнаване на някаква безсъзнателна мисъл с помощта на психоаналитик /терапевт/ у пациента се поражда съпротива /защитен механизъм/, която е безсъзнателна.Тогава пациентите се борят, за да поддържат  изтласканите си безсъзнателни мисли в безсъзнателното. Разбирането и работата на терапевта със съпротивата е толкова важно, колкото и разбирането на материала, от който пациента се защитава. Други защитни механизми, които пациента би могъл да прояви са: проекция, рационализация, формиране на реакция, отричане, изместване, сублимация, регресия и др., допълнително разработени от Ана Фройд (1936-1966г.). Най-трудните форми на съпротива /защитни механизми/, обаче, за Фройд остават преносът (положителен или отрицателен), при който пациента в отношението си с терапевта повторно преживява събития, чувства, спомени от миналото, предимно от ранното детство като взаимоотношения с родителите както и любовни или сексуални чувства. При отрицателен пренос чувствата може да бъдат гняв, страх или омраза към терапевта, водещи до напускане на лечението от страна на пациента. Така преносът се превръща в най-мощното оръдие на психоанализата. Чрез неговото интерпретиране като източник  на  информация  и  динамика   на  промяна, и най-вече на преносните

реакции като повторно преживяване на изтласкани съдържания, терапевтът и пациентът реконструират изтласканите, забравени спомени. Пациентът получава чувство за психологическа истина по отношение на миналото си. Терапевтите също имат преносни чувства към пациентите си и те се наричат контрапренос, който може да попречи на терапевтичния процес, ако терапевтът не му обръща специално внимание. Следователно един от основните психоаналитични методи на Фройд е тълкуването и анализа на преноса,  както и защитите и сънищата на пациента. За да се осъществи дългосрочната работа по този процес, Фройд осигурява т. нар. “празен екран” , който да увеличи драматичните преносни чувства и проекции. Той сяда зад пациента, който лежи на кушетка и заедно с него стъпка по стъпка върви по пътя на свободните асоциации и анализа на всичко споменато до тук.

Разбира се, основен недостатък на класическата  психоанализа е продължителността й във времето – от две до над пет години до шест пъти седмично. Несъмнено това оскъпява много лечението като говори и за висока ангажираност в процеса. Ако дадени психоаналитици упражняват психоанализата твърде строго и буквално могат да се отдалечат от пациента и да не го подкрепят достатъчно в процеса на лечение. Това биха могли да бъдат отрицателни черти на класическата психоанализа без да считаме за отрицателни фактите, че тя не действа особено успешно при лечение на кризи, алкохолизъм и други видове зависимости, защото няма универсален терапевтичен подход или терапия, която да лекува всичко. Положителните черти на психоанализата са, че тя е един от терапевтичните подходи, които имат възможност да достигнат до най-ранното ниво на нарушеното развитие на човека и по този начин да докоснат причините за някои от най-травмиращите проблеми в живота му, както и да разширят и укрепят неговия Аз. Този тип лечение често дава добри резултати при страхова хистерия (фобия), различните видове неврози, както и принудата човек да повтаря проблеми от миналото.

Цялата класическа психоанализа се  основава на психоаналитична теория на Фройд, в която се включват описанието на психичното съдържание като съзнателно,  предсъзнателно и безсъзнателно, наречено топографска теория на Фройд както и структурната му теория, в която той разделя психиката но три части – То, Аз и Свръх Аз. В динамиката между частите основна роля имат два принципа – този на удоволствието и на реалността. Теорията на Фройд за нагоните, които съответно са Ерос – нагон към живота /жизнената енергия, комбинираща сексуалния нагон и този на самосъхранението/ и Танатос – нагон към смъртта /разрушението, агресията/ се оказва  важна за клиничните му наблюдения. Доста от колегите му, обаче, го критикуват за това, че твърде много използва прости биологични обяснения, обвързани само със сексуалността и периода от детствотои не дооценява културните фактори в  развитието на човека .  По материали на Рени Велчева!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!



Тагове:   обзор,   Фройд,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467365
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031