Колкото е полезна, толкова вреди - всеки е малко или повече плод на грешките, на липсите в живота, а те са неизбежни. Никой обаче не заслужава лоша съдба. Никой не заслужава да е безкъсметен. ако изгледаме филм с живота на даден човек, от гледна точка на времето на прожекията, той би бил предопределен. Всеки има подобно чувство за живота виждайки в перспектива собствените си възможности, които е посял отпреди. Това, което времето ни дава, е това, което ние сме поискали от него. Човекът е склонен да смята себе си за предопределен, а късмета за израз на провидението, но в никакъв случай като теории на възможностите, защото той е участник в тези възможности и приема лично разиграването. Винаги е възможно човек да се провали, да се спъне и да не продължи, но това което го води в безжизнеността на света и в безчовечието на реалността е слепия му стремеж към светлината и тази вяра в светлото, като единствено възможно спасение от ада и клопката на живота. Вътрешната енергия осъзнавайки слабосттаа и преходността, оформя индивида черпейки сила от заложеното в него.