Трябва да има разумно обяснение към безчестието, което човек оказва на своя най-добър помощник и приятел кучето. И това обяснение се корени в анализ на психологията на човека спрямо кучетата. В свят на силни страхови изживявания, които не могат да бъдат изразходени, както в разумни граници, така върху разумни обекти, човек е безпомощен понякога да реши своите проблеми. Често в безизходицата, в която се намира, той избира крайно несъотносими на заплахата и страха му обекти. Той чупи, руши , вика, бие, малтретира. Градацията на стойностите на сублимация на страха е видна. В момент когато човек се страхува от много неща по много силен начин, един образ с минимален страх може да отключи събирания гняв и страх към този образ и така да се изсипят тонове страхови изживявания върху обекта, причинил най-малката форма на страх. 
Така обикновено става и с нещастните кучета. Като най-добър приятел на човека, те се превръщат в негов най-голям отдушник. 
Какво кара човек да изригне своя гняв върху кучетата. Отговорът се корени във вродения от дълбока древност страх към вълка, към дивото, към звяра, предаван в народния фолклор, легенди, митове и по своеобразен начин живеещ в подсзнанието на съвременния човек. Дълбоко в себе си това е един неосъзнат, дълбочинен и подсъзнателен страх. Като роднина на вълка, кучето се явява заместител на образа на този страх. И в този смисъл от психологическо гледище образът на кучето се явява заместител на страховия образ към вълка. Ето защо когато съвременния човек има редица непроявени позсъзнателни и предсъзнавани страхове, той може да ги отключи върху обект, който в подсъзнанието му притежава сходен образ с неговия първичен, дълбочинен и неосъзнат страх от неговото филогенетично минало. Подобна регресия на страховите изживявания е лесна за осъществяване на подсъзнателно равнище и е видна в днешно време по многото окуцяли, малтретирани и бити кучета по улиците на провинцията.