Кучетата просто плащат цената на нашите неосъзнати и осъзнати страхове. Това разбира се е доста несправедливо но основното обяснение на тази сублимация на страховете на човек върху обекта на животното е неговата достъпност. Кучетата се срещат навсякъде из провинцията и са пряка близост до живота на човека. От етични и дълбоко традиционални съображения те не се използват като източник на храна, но често обират гнета и злобата на човека, натъквайки се заради близката си битийност наразярения поглед на Homo nevroticus.
Да не говорим колко е страшно да си кон или куче в ръцете на цигани. 
От човешки съображения и уважение към името на човешкото същество не разглеждаме случаите, когато човек се оказва в незавидната съдба на животно, тъй като би следвало тази тема въобще да няма обект за разглеждане и да няма форма на присъствие в хуманните общества.  
Колко много клошари има по улиците, колко много измършавяли и умрели от глад коне и кучета има по ромските и българските домове.