Държавата Китай не може да смогне на щастието на своя народ и в резултат забранява многодетието. Засега трудно може да обясни този феномен с конкретни исторически, културни или биологически аргументи. 
Едно от възможните обяснения може да бъде изведено от психологически и биологични позиции. Имайки предвид историческите сведения, как това явление има далечни исторически корени, би следвало позициите да има смесен произход, свързан с определени народопсихологични и културни традиции. 
В този смисъл както много други балкански държави, така и Китай си противоречи в своите държавни традиции.
Страховете на китайските императори към конните номадски племена от Север бил толкова голям, че това вероятно е карало монарсите да стимулират своите поданници към раждаемост със съответните материални блага. 
Моята теория за днешната хиперраждаемост в Китай е, че тя е провокирана от държавната императорска политика във връзка с изграждането на Великата Китайска стена. Недостигът на работна ръка е основния аргумент за високата раждаемост и това по-късно се закрепва в народопсихологията. 
Гладът на северните народи предопределял набезите им в плодородните равнини на реките Яндзъ и Хуанхъ. Когато това ставало цели огромни китайски територии били обричани на глад. Държавната политика относно земеделието също изисквала от население значителен човешки прираст, който да бъде впрегнат в усвояването на реколтата от ориз. И докато в миналото Китай е разчитал на своя народ, за да изгради огромна и силна държава, днес също този Китай се бои от хората.