В амплоато на душата на компанията се разкършихме, макар и пийнал прилично, но не прекалено. Използван бях със свежия си хумор. Бях душата на компанията. кръстосваха погледи с мен тези които бяха жадни, а конкурентите точеха зъби в гърба. Бяхме в заведението Паша, в което за да влезеш ти трябва преадварително резервирано място. Видно е, че е дебела работата. Понеже обаче бяхме със собственик на репродукции на испанския художник Пабло, второто име е тайна, лесно влязохме. Излязохме живи и здрави със спомени от яка музика. А аз Дон Кихоте вместо да си мисля за яките мацкарани, се бях затъжил за изчерпващите либидото изчезнали летни рибки, които никой няма как да възкреси.

абе защо няма никакви коментари,паша пловдив е много яко заведение и нека да е скъпо ,защото така селските пачи и палячовци не го посещават,има много тузари и много чук-чук едрахти кефа

точно с тази цел са високите цени. тези , които търсят ракия или българаска водка - нека се преориентират!

-

IMA NEKVA FLIORCA POMISLILA SE ZA GOLQMA DAMA I UPRAVITELKA, PERSONALA E SAMO PRA4OVE- NARKOMANI,AVE UJAS TI KAZVAM KENEFFFFFFF

veche na nishto ne prilicha nikakav remont za obnoviavane,super tapa muzika i samo seliani !