Постинг
23.01.2009 18:03 -
Никога няма да забравя изгубеното битие
Никога няма да забравя, когато оставен на своята собствена воля играех из поляните и герените на моя роден край, как ходихме за риба в неназовани до този момент с официални имена реки, идващи от полите на Родопите и как на връщане беряхме купища блатни кокичета. Няма да забравя как търсих дядо ми а кариерата, как пасях гъските с баба и обядвах с домашно сирене и истински домати, чийто вкус беше друг. Няма да забравя как ловях виоли в близкия канал и как когато падаха горещите дъждове в разгара на лятото, локвите се пълнеха с малки рибки.
Търсене