Д.Георгиев

Ти, моя, ти,
неизказана и непреглътната,
недопита и недолюбена,
ти, моя любов,
чакаща бъдните дни
и годините без име,
в които да разлистиш
спомените свои като бреме,
сякаш двамата сме цяло племе.
Ти, моя, ти кажи ми,
как да те изкажа и преглътна аз,
щом в живота нямам стреме,
нито усетът е оплоден
в изтичащото време,
аз трябва времето да спра
и неговия ход да зачертая,
за да ме имаш до забрава
и да изтрием двамата
света-представа.