Има прогрес в позицията на българския президент, че в крайна сметка не сме заложници. В действителност ние сме заложници в икономическото наддаване между Русия и Украйна. Очевидно е, че Украйна изпълнява политико-икономическа поръчка да не пуска газ. Логично е да предположим, че колкото и висока цена да иска Русия за своя газ, тя рано или късно при положение, че няма пречки ще пожелае да продава газ.  Следователно Украйна е "пионерче", която изпълнява политическа поръчка. Видно е, че кризата е резултат от трансатлантически желания да се спре икономическия растеж в Европа. Имайки предвид русофобските настроения в Украинското правителство и проамериканските настроения в него, следва да се подчертае, че газовата кризата е американския троянски кон за прехвърляне на кризисни влияния. При това първопричината остава скрита. Изходът от кризата ще бъде сполучлив за всички освен за България. Първо, газ няма да има поне месец. Второ, Източна Европа ще се насочи към диверсификация на газ от други доставчици. Трето, Русия ще повиши цените на газта на световния пазар. Украйна ще извоява по-високи транзитни такси за газта. Европа ще има преференциални цени на газа като компенсация за пропуснатите ползи, които пак Русия ще плати, но тя има с какво да го направи. А България отново няма да включи изключените си реактори, тъй като те бяха изтъргувани отдавна за европейското ни членство, нито ще има възможност да има достъп до каквито и да било компенсации и пропуснати ползи, тъй като ОЛАФ отново ще излезе със заключение за главозамайващи корупционни практики. 
Истина е, че партията на Костов плюе яко и съботира на международно правителство и без това кретащото правителство. Самият Костов не е готов да оглави протестиращите, защото не му стиска и защото не е желан.