Не загубвай себе си в любовта,
понякога я сграбчвай ненаситно
и я пусни да бяга с теб в студа,
така ще помни хлада, студа, снега
и колко е могъща бялата им сила
и разума не ще изпусне впряга
на нейната карета бясна,
облята в скръб, сълзи и кърви.

Пак си написал нещо красиво приятелю!
Много е добро!:)