Животът на всеки човек се оказва рано или късно забулваща се клопка, в която той сам залага своите капани, с пълната абсурност, че само той единствен не заслужава тяхната участ. Устремен към вярата в свободата си (никой не се ражда, за да се чувства и мисли за роб) човек сам търси доказателства, че живота е свободен, независим и минавайки през робството към себе си, не знае как попада в капана, който сам иска най-много да докаже, че не съществува. Нашето верую, което градим през живота, само ни призовава да бъде доказано, защото всяка една вяра зове да бъде утвърдена, защитена и доказана. Не може да имаш вяра и сам на себе си да не вярваш. Поради тази причина навсекиму се налага да защити своята кауза и своето верую не в чуждите, а своя собствен живот. Но не само това. Естествено ни най-малко само това. На всекиму е писано да изстрада това, което вярва, сякаш той минава горейки през света. Много хора се мъчат да не мислят, че те не горят, че те не изгарят, поради което се налага това горене да протича подсъзнателно и дори да изчака други мигове на осъзнато горене. Като всяко живо същество и човек е слаб пред горенето. Но ясно е, че за да бъдеш свободен от света, трябва сам себе си да изгориш. Разбира се, тези които възприемат думите ми буквално, биха пряко си помислили, че проповядвам нова ерес, но аз не съм проповедник, нито инквизиционен еретик. Не е нужно при всеки да се стигне до директно горене, за да може човек да се отдаде горещо на своята лична кауза.
За жалост никой не може да избегне горенето, където и живее, в която и точка да се намира, от която и страна на океана да бяга. Всеки гори с еднаква сила и с еднаква мъка в своето човешко битие. Макар и родени различни, за да виждаме многоликия живот от различни ъгли и той да изглежда в нашите очи още по-многолик, всички живи хора имат еднаква съдба: да изгорят живи в диханието на живота, отстоявайки своето верую, защото иначе живота през който са минали и са изстрадали, живота, за който правят равносметка би бил фалшив, ако не докажат собственото си вярване що за живот са живели или в какъв живот те вярват. Оказва се,че живота е озаряващо средство, а не абсолют: средство за да се докоснеш до красивото и грозното, до това кое е "лошото" и кое "доброто". Хората нямат представа как се живее един живот, но се опитват смело да преодолеят незнанието си, водени от силата и инерцията на самия живот. Не че инерцията е нещо лошо, но е единствения стълб, на който незнанието се опира.
За да живееш трябва да се смееш в отреденото време и да плачеш в отреденото време. За да вярваш, трябва да си страдал. Така започва процесът на горенето. За да прегориш, трябва  вярата да е останала изпепелена и тогава не ще има никакво страдание. Очевидно и огъня, и водата, и въздуха пречистват като синове на стихиите, прекършвайки страданието, макар че именно човек натоварен със страдание е жив. Защото аксиомата на Декарт не е само едностранна поради желанието на автора й да я направи по-лесна и изчистена. Философът е бил механик - искал е да обощи всяко едно човешко действие като плод на съществуването и мисленето, също и заради тяхната общност. Мисленете и съществуването са механични процеси. Те дават отговор на въпроса за съществуването. Но всички знаем колко е голяма разликата между съществуването и живеенето. Защото "пипането като съществуване", "чуването като съществуване", "гледането като съществуване", "чувстването като съществуване", могат да бъдат обединени като мислене на съществуването или по-скоро като мисловен процес, но не и като еманация на живеенето. Аз трябва да страдам или да се радвам, за да кажа, живея. За да стигна понататък в горенето, трябва да защитя живота си и вярата си със собственото тяло и мисъл от всякакви нападки и атаки, за да може живеенето да си е струвало, за да е стигнало до края си. Малко са живите доживели дотам, за да видят веруюто си живо до самите тях. 
Не си мислете, че има бягство от капана, не стойте и не чакайте да дойде присъдата: тя винаги идва в нечакан момент, по-скоро направете нещо, за да облекчите не присъдата, а страданията. Просто е - никой не се измъква жив от клопките на живота, от света.