_{Еми не можем винаги да сме на първо място. Трябва да държим последното място и в много други области, защото има случаи, при които ако човек изпусне и последното място, лестно се оказва извън всякакви бордове. Но ние държим последното място и така държим класацията, която без нас няма да е никаква класация. Какво имам предвид. Просто си имаме слаби области развити като леко презентативни, заради труда на малобройни ентусиасти - според моите наблюдения такива области са морската археология, морската биология, ботаниката въобще у нас. 
Ето например тази ваза (виж снимката по долу) - от погледа на профанизиран неспециалист се вижда, че това е древен античен съд с автентична форма и материал, с характерно и строго автенчно гърло и специфично гланциращо покритие. Вместо да бъде в музея обаче - там, където и мястото, тя е пред двора на моряшки имот в град Созопол. Просто е необходим само един безрасъден крак на пиян германец или защо не на българин, за да може вазата да стане на пух и прах. Всъщност както е видно, тази ваза вече е претърпяла крушение, но не можем да бъдем обвинители с такава лека ръка, тъй като инцидента може да е бил по време на изваждането на съда от водата от ценителската моряшка ръка, която го е направила достояние на цялата хорска общност в града и е удостоила съда да бъде модерна саксия. Разбира се от общината ще ви кажат, че тяхното хранилище е претъпкано от съдове и няма как да си ги сложат на главите си, поради което именно ги използват за курортни забежителности.
Питам се аз коя съдба би предпочел съда, ако имаше право на глас - да тъне в тинята на дъното на морето, където ще се сгуши съвсем безопасно да чака да изплуват по-добри времена, когато ще бъде ценен. Или ще си избере да го хване българската моряшка ръка, която да го предаде на времето и на случайностите.}

_{Мъчно ми е за този съд, събирал зърно за времето, когато е бил ценен по предназначение. Може би  ако от трактор  някой вземе че направи от мойто скеле алпинеум, това няма да е най-оригиналното хрумване.}

<sub>Аз питам сега министъра на културните въпроси дали извън светлината на прожекторите ще отиде да спасява този античен лекит за зърно? Може би дамите непрекъснато канят все още своите инструктори - спомням си романтично-сексуалния цинизъм на филма "Дами канят". 
Ами няма да може, защото първо трябва да дам показания, опаааа.... тоест указания, къде точно се намира съда. Ще отида и аз с тях в качеството си на съучастник - нали знаете как возят до затвора хората, които са нямали честа да им връчат призовките. И така ще платя за своя идеализъм. Ами как да платят хилядите шефове на строителни фирми, които наливат бетон с площ на цели стадиони щом видят парченце керемидка в пръстта. Как да платят и онези бюрократи, които докараха професор Китов до инфакт като непрекъснато му пречеха да си върши работата. 

Как да плати Байганьовщината у нас, когато тя е извънземното в нас.
Истината е, че по нашите места не виреят специализираните култури на поведение. Например да се притежават култури като археологическа, ботаническа, зоологическа култури. И до ден днешен във всеки провинциален курорт - Банско, Велинград, Хисар, се разхождат глутници некастрирани мегазверски кучища, жадни за някоя бабинска балканска мръвчица - но и на тях възпитанието им не им позволява. Възпитанса ни кученцата, дори и големите кучета са възпитани, в сравнение с тези, които изпитват задоволство да им чупят кракака.
Ама каквата ти археологическа култура когато фолклора, който е пряка памет за немотията на българина приказно възпява търсенето на иманета в делви, стомни, римски съдове и прочие. Цени се у народа не керамиката или съда, след като той глина си има достатъчно и грънчаря му прави каквото си поръча, цени се парата. Митологичната пара - онази в българските скринове, онази съвсем ненужна, но митологична пара. И така се определя нашата общонационална археологична култура - "Троши камъка и глината, та да намериш парата". Колко тонове пръст и труд са отишли "на ветеро" ей по този фолклор.

Дали ще отиде министъра на куртурата да спаси със специализирана техника вазата от снимката с така добре личащия си натурален, автентичен гланц. Нека да го оставим да отпразнува Нова Година.</sub>