Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2009 14:16 - За общинските власти морската керамика е неразличимо еднаква със сухоземната
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 991 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 27.08.2009 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Еми не можем винаги да сме на първо място. Трябва да държим последното място и в много други области, защото има случаи, при които ако човек изпусне и последното място, лестно се оказва извън всякакви бордове. Но ние държим последното място и така държим класацията, която без нас няма да е никаква класация. Какво имам предвид. Просто си имаме слаби области развити като леко презентативни, заради труда на малобройни ентусиасти - според моите наблюдения такива области са морската археология, морската биология, ботаниката въобще у нас. 
Ето например тази ваза (виж снимката по долу) - от погледа на профанизиран неспециалист се вижда, че това е древен античен съд с автентична форма и материал, с характерно и строго автенчно гърло и специфично гланциращо покритие. Вместо да бъде в музея обаче - там, където и мястото, тя е пред двора на моряшки имот в град Созопол. Просто е необходим само един безрасъден крак на пиян германец или защо не на българин, за да може вазата да стане на пух и прах. Всъщност както е видно, тази ваза вече е претърпяла крушение, но не можем да бъдем обвинители с такава лека ръка, тъй като инцидента може да е бил по време на изваждането на съда от водата от ценителската моряшка ръка, която го е направила достояние на цялата хорска общност в града и е удостоила съда да бъде модерна саксия. Разбира се от общината ще ви кажат, че тяхното хранилище е претъпкано от съдове и няма как да си ги сложат на главите си, поради което именно ги използват за курортни забежителности.
Питам се аз коя съдба би предпочел съда, ако имаше право на глас - да тъне в тинята на дъното на морето, където ще се сгуши съвсем безопасно да чака да изплуват по-добри времена, когато ще бъде ценен. Или ще си избере да го хване българската моряшка ръка, която да го предаде на времето и на случайностите.

Мъчно ми е за този съд, събирал зърно за времето, когато е бил ценен по предназначение. Може би  ако от трактор  някой вземе че направи от мойто скеле алпинеум, това няма да е най-оригиналното хрумване.

Аз питам сега министъра на културните въпроси дали извън светлината на прожекторите ще отиде да спасява този античен лекит за зърно? Може би дамите непрекъснато канят все още своите инструктори - спомням си романтично-сексуалния цинизъм на филма "Дами канят". 
Ами няма да може, защото първо трябва да дам показания, опаааа.... тоест указания, къде точно се намира съда. Ще отида и аз с тях в качеството си на съучастник - нали знаете как возят до затвора хората, които са нямали честа да им връчат призовките. И така ще платя за своя идеализъм. Ами как да платят хилядите шефове на строителни фирми, които наливат бетон с площ на цели стадиони щом видят парченце керемидка в пръстта. Как да платят и онези бюрократи, които докараха професор Китов до инфакт като непрекъснато му пречеха да си върши работата. 
image
Как да плати Байганьовщината у нас, когато тя е извънземното в нас.
Истината е, че по нашите места не виреят специализираните култури на поведение. Например да се притежават култури като археологическа, ботаническа, зоологическа култури. И до ден днешен във всеки провинциален курорт - Банско, Велинград, Хисар, се разхождат глутници некастрирани мегазверски кучища, жадни за някоя бабинска балканска мръвчица - но и на тях възпитанието им не им позволява. Възпитанса ни кученцата, дори и големите кучета са възпитани, в сравнение с тези, които изпитват задоволство да им чупят кракака.
Ама каквата ти археологическа култура когато фолклора, който е пряка памет за немотията на българина приказно възпява търсенето на иманета в делви, стомни, римски съдове и прочие. Цени се у народа не керамиката или съда, след като той глина си има достатъчно и грънчаря му прави каквото си поръча, цени се парата. Митологичната пара - онази в българските скринове, онази съвсем ненужна, но митологична пара. И така се определя нашата общонационална археологична култура - "Троши камъка и глината, та да намериш парата". Колко тонове пръст и труд са отишли "на ветеро" ей по този фолклор.

Дали ще отиде министъра на куртурата да спаси със специализирана техника вазата от снимката с така добре личащия си натурален, автентичен гланц. Нека да го оставим да отпразнува Нова Година.  


image






Гласувай:
1



1. анонимен - mnogo si sladak:)
02.01.2009 18:02
mnogo si sladak:)
цитирай
2. анонимен - za sajalenie si praw
03.01.2009 20:11
za sajalenie si praw
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 12795607
Постинги: 5291
Коментари: 10347
Гласове: 19070
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031