Страхът, либидото и агресията са афекти силно зависими от своята количествена оцветка и силата на провокиращите стимули. "Дозата" им ги определя като адаптивни или дезаптавни.
Силният страх е нагонна функция с дезаптивен характер, също както либидото и агресията. И трите водят до удовлетворение на потребности и удоволствия след като затихнат, макар да са свързани със значителен дискомфорт и загуба на енергия.  След затихване им е налице удовлетворителна фаза. При една рядка група от хора, охарактерезирани с понятието екстремна личност, страха и удоволствие се сливат и не са последователни. Самият страх поражда удоволствие и индивида е привлечен от страха като негов източник.
При повечето хора обаче страхът е неудоволствено преживяване на липса на покой, с цел достигане на изначален, типичен за обекта покой без действието на стимули и дразнители, в следствие на което се отключва фазата на удовлетворение. Ако стимулите, дразнителите и силата на страха, доведат индивида до дезаптация и липса на покой, индивида се насища  на страховите изживявания и спира да изпитва страх - точка на екстинкция, с цел да запази вътрешната хомеостаза независимо от въздействията на външната среда. 
 

interesno... az sam ot tezi hora , na koito straha e postoqnen spatnik

postoqnen strah ne e normalno. Niie bulgarite trqbva da mislim pozitivno da jiveem po normalnop i spokoino a ne s postoqnen strah za utre!
Kogato ti e otvoreno surceto naprejenieto porodeno ot misylta za straha se zabravq i iz4ezva.
Vsi4ko e do vytre6na naglasa.