Дезадаптации:  те се разглеждат на няколко равнища - мисловни, поведенчески и интенционални.
Силни перманентни и непоносими интра и интереперсонални конфликти. 
Тежки конфликти с обкръжаващата среда - разрушена, нестабилна или авторитарна семейна среда.
Липса на социален статус или висок социален статус. Безработица. Неприемлив за обществото статус. 
Детски дезадаптивности - нарушени модели на поведение усвоени от неправилното функциониране на връзката родител-дете.
Текущи крайно травмиращи дезадаптивности - предателства - интерперсонални основно и отстъпки от собствените ценности и принципи.
Теория за фрустрациите и неудовлетвореността.
Наличие на хронична анхедония.
Всички тези фактори са само предразполагащи.
Идва ред на отключващите фактори:
Основен фактор е трайното чувство за безизходица и безнадежност, съчетано с моментна липса на чувството за обич - индивида не се чувства ценен и обичан. Самият индивид също не е способен да обича някого -  двупосочна безлюбовна релация.
Ситуацията на моментен песимизъм оформя цялостното съдържание на вътрешния духовен живот и го транспонира в минало и бъдеще, като решението за суицид е следствие на минали суицидни мисли, на регулярната суицидна тендентност в близкоминал етап и утвърдителното сегашно решение за ефективни действия. Изцяло превалира чувството на тъга и огорчение, възможно е и на скръб. Индивида оценява съществуването си като vita dolorosa.
Оформя се екстремна ситуация, в която индивида постепенно заличава личността си. Инстинктът за стремеж към удоволствията се трансформира и изражда в инстинкт за бягство от дезадаптивната среда и се превръща в инстинкт за облекчителна смърт.
Преди реални суицидни действия са необходими суициден опит, загасване или екстинкция на страховата сфера, загасване на принципа на удоволствието. (Суицидният опит може да бъде презентиран и като честота и императичност на суицидните мисли).