Душата жива

не знае пощада,

не помни какво е покой,

тя иска безумно

и тази си страст

тя изгаря, 

загубила мисъл

и мярка

в богаство

на болка и мъка.

Незнанието само

душата помирява

и безпътна,

но тиха остава.