Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2008 21:25 - „Пубертетът – бурен океан в съзнателното развитие на човека”
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.02.2011 19:03


Реферат

 

„Пубертетът – бурен океан в съзнателното развитие на човека”

 

 Димитър Георгиев - Даков- част 1 

Пубертетът при човека се маркира  във втората декада от неговия живот и  е свързан с процесите на цялостно физическо ,емоционално и духовно –интелектуално съзряване на организма.Този период е един от най –бурните  и критични етапи в развитието на човека от неговото начално развитие на „tabula rasa” до етапа на окончателно съзряване и жизнена инволюция.Непрекъснатите телесни промени и промените на околната среда, както и   менящите нагласи спрямо организма и личността на юношата ,го карат той непрекъснато да се възприема  с условности ,да променя своите собствени нагласи и да се чувства несигурен .В този смисъл юношата живейки в общност от други юноши и съпоставяйки се с тях ,има нужда да възприема себе си различен,уникален ,харесван и забелязван като фактор в битието на хората ,за да изпълни собствената си значимост и съществуване със смисъл.Това е период на интензивна самоперцепция,интерперцепция, самовглъбяване и потъване в света ,в който ролята и влиянието на възпитанието,частния    родителски пример,импринтинга към социалната и себесвойсвената среда изчерпват все  по-силно своите възможности.Налице е криза на поведението заради кризата на съзнанието.Его-то живяло до този момент в затворените рамки на детството ,на роди-      телския контрол и на ограничените възможности се изправя на бунт срещу битието на     детето,защото личността е в кризата на промените.Аз-ът изисква достъп до всички свои  прерогативи и не търпи задръжките ,оказващи затормозяващо влияние върху всички форми  на перцепция и особено на тези ,които пречат на себевъзприятие.В този период    всичко се маркира с разтърсващото битие на катаклизмите.Въпреки съкровеното желание на детето да си остане дете , мозъкът на юношата  започва да мисли  по нов, коренно    различен  начин ,с нова логика и нови потребности.Всяка дума ,всеки разговор,всяко отношение се преживяват дълбоко от болезнената и почти натрапчива     чувствителност на съзряващия юноша.Целият свят е срещу формиращия се индивид  и  личност или поне е безучастен към неговата лична драма-а тя се изживява тревожно,цветно,силно нюансирано – „другите нямат ,нямали са и не ще имат проблемите,които имам аз в момента.Моите потребности са от първостепенна важност за мен –те ормират емоциите ми,поведението ми ,позитивното ми отношение към света.”Тези нагласи ,особено завишени към личните потребности на юношата,се  дължат на обстоятелството ,реално възприемано и от самия подрастващ , че неговите   възможности да реализира печалби и блага са все още ограничени –от йерархията и правилата на обществото ,от заемания статут на ученик ,от блокиращата роля на родителя.С удовлетворяването на своите перманентни и есенциални потребности  юношата възприема  отношението на околните към  него  -това на родителските жестове и тези на приятелските.Удовлетворените потребности са критерий за обич-затова е и стремежът на юношите да имат всичко ново ,модерно ,перфектно ,красиво-това е така ,защото те се идентифицират с притежанието му ,с потребността си.Това още един път засвидетелства кризата на идентичността.Чувството на празнина, чувството за   търсене на непрестанни нови стимули ,карат юношата да се чувства деен   и вършещ нещо.,тъй като идентичностите на „Аза” са празни и търсят своето резонно изливане   в калъпи –тогава юношата избира-  в кой    калъп  прилягам   най-добре аз,      къде съм аз ,какво по –точно искам ,как да го постигна,коя личност отговаря на моите   високи,средни или ниски критерии,като едновременно с това се нуждае да бъде уважаван и да се ползва с признанието и одобрението на всички.Стига се до кризата на авторитарността –юношата  бяга от нея и в същото време търси своя кумир.В крайна сметка кризата на авторитарността се явява съподчинена    на голяма криза на идентичността у юношата.Той не знае какъв е ,не знае кой стол е подходящ за него ,не вижда своята позиия сред останалите и непрекъснато я търси.Юношата не може да фокусира  света точно  ,не вижда своето място в него ,както и не може да фокусира сам себе си и още повече не може да види своя собствен образ.Затова са му необходими  кумири ,авторитети. С това се обяснява неистовия глад на подрастващия млад човек за нови личности-негови  идоли –певци,музиканти,поети,спортисти,актьори и това са все дейни професии.                   



Тагове:   Реферат,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14465354
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031