Ах Велтрания - къде си ти,
къде отидоха нашите мечти
и погледа мой копнежен
стопи се по сянката твоя,
заби в мен мрачни бодли
и потъна в тъмата,
където не можех да те почерпя
със светлината на веселбата. 

Ах Велтрания, Елензия, Морения,
къде си ти,
къде изгуби се и мен разби,
сега съм празен,
ти също празна си
и двамата сме пълни
със скрупулите на тълпата - 
ти се изгуби, 
аз нежно вехна,
за цената горчива
на твойте страхове
и на честа ти спестена,
добре съхранена
пред моралистите - 
инквизитори от ада.

как добре си го написал!