Касиопеяда


Димитър Георгиев- Даков



Славей пее вътре в теб,
затворен в клетка сякаш роб,
зърна от касис са очите ти,
нослето ти, устата ти вълшебна,
а устните ти с жадна влага са покрити
от плодов сок с най-дивна сладост,
ти -цвете на моята Одисея,
роден съм да изгарям с теб, 
Касиопея. 

Невероятно нежен стих-ти навярно имаш много нежно сърце!
Върнуващ стих !