Dimitar Georgieff-Dakov






Рози търсих през живота,
красотата им на аромата,
но не намерих им кивота
сред годините на суетата.

Следваха ме със тихи стъпки,
розов бе дъхът ми и съня,
и лицето ми бе розово без кръпки,
но сърце горкичко не успя.

Тичаха да се закичат на ревера,
от ръцете ми не слизаха без кръв,
даже носех ги и във тефтера
и преследваха ме с буйна стръв.

Жалко бе да ги напусна,
тези диви топчести цветя,
но раната ми не зарасна,
макар опитах се да им простя.

Умират те за обожание,
за слава и за горда чест,
красотата им е обаяние,
подминеш ли ги си злочест.