Слепец

Гостува слепият поет от Аржентина - великолепния Хорхе Луис Борхес
Това е балада на закономерната човешка алиенация и на борбата на духа да отдиференцира своето величие от жалкото телесно подобие на недъга.

Не знам какво лице от там сега ме гледа,
когато взирам се в лика от огледалото;
не знам кой стар човек ме дебне вяло
от отражението, с ярост вече бледа.
Изследвам в своя мрак с ръка полека
невидимите си черти. Едно сияние
до мен достига.Аз зърнах очертанието
на твоята коса от злато или пепел лека.
Повтарям си, е съм загубил всъщност
суетната повърхност на нещата зрими.
Утехата на Милтън е и храбра също,
но мисля ако можех своето лице да видя,
бих знаел кой съм в тази вечер свидна.