Хан Крум


Посветено на Хр. См.




О, ти царю, О, ти цeзаре,




Tи бе друм,
бърз и умен кат куршум,
думащ като лесов шум,
режещ като нож,
и твойте поданници
служеха на твоята десница
както повеляваше съдбата
и както заслужаваха си 
хляба и живота.

Къде си ти сега,
да видиш родното си племе,
колко бурени е на събрало,
как жестоко то е увехтяло,
защото май се е продало
под тежестта на жълтия метал.