Аз докер съм,
а ти - каменоломна
и твойте камъни-смарагди,
на кораби пренасям
по пътища различни и плеяди
посипани с обричащи
фатални думи,
от които няма връщане
и всеки камък е клеймо 
от спомени назад.
Те, пътешестнията трупат
наште грешни капитали,
от коит фалираме
като жалки фелдмаршали
пред скъперницата Смърт,
нашата заемна лихва,
затуй че сме живяли.
А в пристаните вечно бури ни очакват,
като награда за насладите,
които не престават,
а ний се чудим, че били сме
все нещастни,
докато ордени за радост 
все ни дават съпричастни.