Искам някой да ми каже заповядай,

без да у нужно да казва - твой ред е - давай,

както давам и сега аз - без да чакам

и ответ да не виждам и не чувам,

не искам дарове облечени в замяна,

аз искам жестове в божествена премяна,

сякаш търся Господа около себе си

в човешка и себеподобна облицовка,

защото само той не чака никаква отплата,

за свойта доброта 

и за усмивката си блага.

Нима не може да я няма нашата човешка сметка,

която следва ме на всяка крачка

и истинска е моя бесилка.

Нима е задължително да съм извор на облага

и като стока да ме виждам мойте кръвни братя

и за всичките другари мои,

да съм пръст, от която да цъфтят цветята.

Не се учудвам даже, че и аз на пръст ще стана

за да торя и аз на хората благата.