Нека не бъдат студени 
ръцете за прошка, 
колкото да е смущаваща
греховността - 
пропадането няма степен, 
и само протегната и топла длан 
полета в пропастта 
скъсява и спасява.

Нека не бъде къса ръката,
протегната за да спаси цената
на всяка наша ценност
и всяка човешка взаимност,
тя пази винаги залитането 
в бездната на мрака.

Нека не бъде слаба ръката
протегната за помощ,
колкото и голяма да е
грешката на ближния.

от взаемната прошка, която е разбиране...

Ето нещо което навярно ще пасне на прекрасния стих-една проверена с времето истина на Вилде
"Само майката може да забрави и прости.
Жената може да прости ,но няма да забрави.
Сестрата може да забрави ,но няма да прости.
Дъщерята няма нито да забрави, нито да прости"

Ръцете са топли, ръцете прощават,
когато в сърцето прошка се ражда...
Поздрав!
Теди

zasto stom taka si re6il
,men da zabravi6
,s dr. si me zamenil
,4e zasto togava predatelu moi
,iska6 pro6ka da davam
sled kato ne si ve4e moi....