Постинг
28.10.2008 19:39 -
Изгубени строфи
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2008 00:46
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 29.10.2008 00:46
Аз не запомних и цвета на твойта кожа, 13
тя бе за мене нежен натурален бронз 12
и вечно се опирах аз до ней в забрава, 13
която бе за мен велик апотеоз. 12
Аз не запомних цвета на ирисите ти,
и вечно страдах аз и за тебе копнях,
те бяха винаги различни, вечно ярки,
с искрици ирисни и с дивен поглед плах.
И в дълбините ирисни аз плувах жаден
и давих се във тях като хамелеон,
загубен в свойта сляпа вяра и обсебен,
да те позная цялата - мой нежен стон.
Аз не запомних от любов - от мен дарена,
това що за мене беше дар и слад,
аз не запомних образа и маниера,
която бе за мене звездопад.
заедно с едно любимо парче изпълнено в не много добър кавър
тя бе за мене нежен натурален бронз 12
и вечно се опирах аз до ней в забрава, 13
която бе за мен велик апотеоз. 12
Аз не запомних цвета на ирисите ти,
и вечно страдах аз и за тебе копнях,
те бяха винаги различни, вечно ярки,
с искрици ирисни и с дивен поглед плах.
И в дълбините ирисни аз плувах жаден
и давих се във тях като хамелеон,
загубен в свойта сляпа вяра и обсебен,
да те позная цялата - мой нежен стон.
Аз не запомних от любов - от мен дарена,
това що за мене беше дар и слад,
аз не запомних образа и маниера,
която бе за мене звездопад.
заедно с едно любимо парче изпълнено в не много добър кавър
Търсене