Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2008 15:42 - За лицемерието на поетическите сайтове
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3426 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 26.10.2008 21:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Добре дошли сте там - в сайтовете за поезия - и като четци, и като автори. Но нямате гарантирани права от тях за вашето собствено авторско право. Отново наш пробив в системата - че кой в България е луд да легализира и рестриктира системата за авторското право - защото ако имаш авторското право, и другите са платили за него - то както ти ще бъдеш четен, така и твоето произведение ще съществува - нещо като "светая светих" на произведението. В България обаче се смята че самото мъртвите поети са истински величини и че те са възнаградени със заслугата да бъдат признати като такива, заради достолепието, което ги окичва не таланта, а смъртта. Като ориенталска държава за нас е валидна тази практика - всичко което съществува сега не е чиста монета - няма го отзвука и опелото на времената, има я височайшата власт на смъртта, която помага на обществото да оценява, защото преминалия в отвъднатото поет няма възможността да прояви нов поглед, да прояви актуалната позиция за времето на актуалното общество. 
Защото най-страшното за обществото е то да бъде правдиво осмяно от свой съвременник. Най-страшното нещо за една земна власт е поета. Често властта окичва даден поет със слава и ордени, за да притъпи съвестта му, за да купи таланта му или по-скоро да затвори завинаги с белезници мощта на перото му.
В България не съществуват поети, които да са събрали с шепи благата на властите. Нещо повече писателя на властта, фалша и на културната гротеска, който аз лично смятам за поет, а именно поета Алеко Константинов е възнаграден със куршум за своя талант и за приноса му към издигането на българската култура на завидна висота. Нещо повече, на него следва да окажем благодарност задето след него и до наши дни, ние сме допълзели до нивото на което да имаме елитарна култура, но как, само и единствено бягайки от призрачния образ на националния характер, превърнат в библия за всеки народопознавател и народоизследовател, стъпил по наште земи.
Има едно голямо изключение - единствения български творец, извън извънредно голямата клика на хранените и удостоявани с почести поети на живковизма, опитал се да издои цялата власт полагаща му се като поет и творец и да изпие всички чаши на признанието и приживната слава, това за мен лично е Недялко Йорданов - неземен, пронизителен пример за прозорливо поведение на един творец, съчетал множество дарби и изкуства, за да стигне до славата и нейния икономически еквивалент. Компилирал в себе си дарбите на артистизма, бардовото творчество, музиката, композицията, декламативността, драмата, мелодрамата и други, той е несравним пример за богатството от дарби, довели го до истинско богатство, прилежащо му по право за неговия талант и усилия. Това мое мнение е споделено и от Карбовски, за което аз съм радостен, че не съм единомишленик и това бе причината Карбовски, както по късно и Керворкян да си отидат от завинаги потъналото предаване "Всяка Неделя", защото за пръв път в българската журналистика се случва признат творец да бъде обвинен в едно непростимо обвинение, че иска да бъде признат приживе - чудно бе това, бе бреломно събитие в журналистическата практика, а бг журналистиката отново не се промени. А моето дълбоко убеждение е, че автора не трябва да има лице, или по точно не бива да има истинско лице - нали за това са измислени псевдонимите, иронимите, ксенонимите, херувимите и прочие. Нали най-висша форма на зреене на литературното произведение е неговата деперсонализация, освобождаването му от авторовия догматизъм и приоритет. И ако в България не са валидни авторските права, защо толкова ревниво българския автор държи да му се пази името върху произведението, и защо така ревностно присъства търсенето на авторовия стил, на авторовата методология и на авторовата мисъл.
Непростимо е когато творбите се обвързват биографично с техните създатели - разбира се това е много изгодно за критиката, която намира начин, как да опетни творчеството на автора  и без това съвсем не необходими идеологемии готово схеми на разбиране на творбите - абсолютно опетняване, както за авторите, така и извечно запечатено клеймо на творбите. Непростимо е когато на творбата не се гледа самостойно като арт произведение, а се категоризира по стойност от стойността на автора и ред още хиляди клопки на съзнанието за които сега не ми се говори.
Но как сега сайтове в модерната епоха защитават авторовото право- никак. Поетичните сайтове функционират като народните седенки - канят в тях автори да публикуват, съвсем безплатно и безкористно, проверяват творбите да не са плагиатски,  канят ви и вас да четете безплатно, но не поемат никаква гаранция върху вашето авторско право, защото ако вашата творба не е публикувана другаде, а само на техния авторски сайт, то който я вземе от там, тоест от тях може да твърди че и той е автор на творбата. Дори сегашните български сайтове не си правят труда да защитят текстовете от копиране и публикуването им в други сайтове от трети лица.
С други думи любезно сте поканен да пишете там безплатно, после любезно ви обещават да не се ангажират със защита на вашето авторско право и всеки който влезе там, може да чете безплатно вашето произведение, но пък сайта се удостоява с внимание и пари от реклама публикувана успоредно в него. Това е смисъла - те са радетели на народнототворчество, не знаят какво представлява понятието авторско право, обясняват на авторите че не следва да го търсят от тях, но публикуват безплатно техни творби - кажете ми сега, не са ли тези сайтове народни седенки и къде е авторското право в тях - разбира се на майната си - там където си е захвърлено от политици, изкуствоведи и потребители, дори и от самите автори отхвърлено като неносещо смисъл понятие в една страна на обратните възможности и на страната, където истинските стойности се разминават с действителността. В една страна по близо до лъжата и до ада - там е захвърлено байганьовското авторско право.






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. condor46 - Първо,честит имен ден, Аполон!
26.10.2008 17:33
Прочетох поста си с интерес!Абсолютно си прав,но какво да се прави-такава ни е системата, такава ни е държавата...Сърдечни поздрави- Ружа Велчева
цитирай
2. krassko - Честит имен ден и от мен
26.10.2008 18:23
В тези сайтове отиват доброволно. Аз лично никога няма да отида в друг сайт. Не че тук има кой знае каква разлика, но аз съм си моногамен. А си има начини за всичко. Постепенно и нещата стават по добри. А ако нямаше блоговете, колко журналисти щяха да гладуват. Нали затова им казват социални блогове. :)))
цитирай
3. rotazia - Труд мога да напиша по въпроса, г...
27.10.2008 06:17
Труд мога да напиша по въпроса , години съм се прехранвала , да , това е точната дума , с писане , и понеже това ми писане е било текстописане , представяте си , нали ...Но...няма авторско право в бг ! А имало , перфектно написан закон за него , даже ЕВропа взаимствала от него , ха-ха !
цитирай
4. iliada - ЧЕСТИТИ ИМЕН ДЕН И ОТ МЕН!
27.10.2008 10:00

Аз все се предвижвам на патерици , и това поздравление е такова , но пък е от сърце !Нека да носиш името си с радост и късмет !Бъди здрав и щастлив и твоята муза да е винаги до теб !Твори твоите прекрасни стихове дълги години-до дълбоки старини!:)
цитирай
5. анонимен - Който не му изнася да не влиза в интернета
27.10.2008 16:10
А великите поети и писатели, не ги закачай, нямаш право. Аз поне до този момент такъв велик-жив не съм срещал. Куцо и сакато прописа стихове и разкази. Колко стихосбирки -боклук, амбалаж разрешиха да излезнат. Защо? Прегледай ги как се повтаря писаното в тях, смешна работа. Яворов кого повтаря? Влизал ли е в интернет? Ботев без интернет и стихосбирки как стана велик без да знае, че е поет? Геният-Й.С.Бах и той след смъртта си получи признание,но не заради смъртта си, а заради злобата и завистта на съвременниците си. Хендел също забегна в Англия и там умря признат. Кадърните не могат да се вредат от некадърните,защо ли? Защото обикновено кадърните,талантливите са скромни творци,хора човеци, а не славолюбци и материалисти. Затова са и талантливи,носят човешкото, духовните ценности в тях са на преден план.Причината за смъртта на Моцарт също ви е известна. Краде се и ще се краде и то не само в интернета.Защита и не на авторово право,това са глупости.Който може го може.Ако ще и със 100 ника да влиза и помества творбите си все тая щом е некадърен, щом е крал.Времето и читателите ще го елиминират. Всичко се отсява с течение на времето.Това е нещо, като природен закон.
цитирай
6. анонимен - Прав си в тоя аспект,
23.10.2010 13:31
но има и друг, за мен по-тревожен. Литературните сайтове се изродиха до сборища на бездарни драскачи, воюващи с всички средства помежду си, нахвърлящи се стръвно върху всяка проява на различно и оригинално, а доказателства за това колкото искаш.
цитирай
7. apollon - и ти си прав - така е
23.10.2010 14:56
и ти си прав - така е
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467392
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031