Животът ни е бягство
от всичките ни страхове,
животът ни е детство
във истинския сериозен ужас,
животът ни е среща
със всяка земна болка и отврата,
сякаш сме за него тръпка,
песен и тъга, вопъл и усмивка
в цикъла на делничните кръговрати.
Животът - ти не си от неговия тим,
той се случва, а ти си резерва.
Не ти - не твоят свят са важни.
Съкровени са абсурдите,
по-силни от разума сломим.
Животът ни е срещата
на всички бягства в нас
и пир на всичките ни страхове
от нашта плът.
Животът май е там, където
твоята душа остава няма, сляпа, глуха,
а уж е жива и пак стои неосъществена.
Нима душата във живота е присъща
на своята природа натурална?
Не знае, не познава своята си сянка,
ни своя собствен образ непрогледен.