Аз в този град фатален съм,
на твоята и мойта младост,
за зажаднели хора вечен пристан,
очакващи живот в забравата,
че има смърт - тъй чужда, непозната,
почти нечакана и нереална.
Тя, тази жажда, колко хора тук събира,
омаяна във чара на граничността
въдушно-водна и въздушно-земна.
И колко хора са във плен 
на брега достигнат и брега изменчив,
там само стария Созопол,
стар е несъмнено, неизменно,
със уютен стил привличащ времената.

Аз видам как за хипитата 
този град е Мека,
а търговци и хазаи тук са напаст,
Аз виждам живи Византийци,
шопи меркантилни и културни
и помаци гладни родопчани.
Аз виждам като в малко огледало,
събрано в малко градско тяло,
целия човешки конгломерат,
що за прелестен сурогат,
що за малък содом-гомор ад,
що за жалък мил парад.
Тук всяко къпещо се тяло във морето
окъпано е във материи и смрад.

Този стих буди доста към размисъл.....................:(
Тъжно е да се чете !
Благодаря ти - найстина си постигнал чрез стиха си въздействието което си целял !:(
Поздравления!