Стига ми светлината,
достигнала до мойта памет,
стига ми топлината,
проникнала в моя живот,
стига ми въздуха
уханен и уловен от мен,
стига ми и водата,
излята върху мойта жажда,
но дори тях да ги няма,
стигам си и аз,
пропит от своя блян,
и ако най накрая,
все още чувствам липса
в смисъла и съпричастността,
стигаш ми и ти,
безумно стигнала в дълбочината
на мойте чувства.

da me obi4at istenski iskam
da me jaduvat istenski iskam
da se razdavam bez ostatak iskam
samo 4e tova koeto isam e samo za edin 4ovek
i toi sega znam misli za men
.............

da me obi4at istenski iskam
da me jaduvat istenski iskam
da se razdavam bez ostatak iskam
samo 4e tova koeto isam e samo za edin 4ovek
i toi sega znam misli za men
.............

Нима е вярно това?
Нима съм там сега
в твоето сърце горещо?
Чувствам се като във храм
в който тихо ме допусна
а после питаш ли ме как
ще искаш аз да го напусна?
Не , не искам да дотягам
после с моя хлеч
това не ще помага ,
ни добрата реч,
какво ли любовта не прави....
...................................
стой по- далеч!

Избирателна или услужлива, паметта е жива!
Знае кое да помни и какво в забрава да запрати,
в какво намира смисъл и какво са празни постулати!...
Стигаме си и сами, пропити от бляновите си мечти...
Потънали в дълбочината на своето безумство, не ни е лесно- истинската обич болка е! Но и Изкуство!...