Аз не запомних цвета на твойта кожа,
която бе от нежен натурален бронз
и винаги до нея се опирах до забрава,
сякаш бе за мене тя велик апотеоз.

Аз не запомних цвета на ирисите твои,
сякаш страдал съм от амнезия винаги,
те бяха винаги различни, но вечно ярки,
с хиляди искрици и светлосенки дивни.

И в дълбините ирисни аз плувах често
и се давих в това море хамелеонно,
обичах те, но не разголи се душата твоя,
за да мога в призори да те позная цяла.

Аз не запомних от любов стихийна,
всичко що за мене беше дар и слад,
аз не запомних образа и маниера,
който бе за мене енфие и звездопад.