Всеки ясно забелязва любовта, 

но невидима остава тя,

сякаш светлина е съвършена,

сякаш огън е пречистен,

вечно окован във грижа и милост,

вечно бягащ да спаси душа,

вечно се терзае тя.

Оставена и скрита във душата,

никой не докосва нейната природа,

макар лесно с ръцете да се изразява

и с гласа да се възпява,

напук на всички омерзени,

напук на всичките свети Тома,

който искат с пръсти да докоснат

и напипат,

нейния безтленен и безсмъртен дух,

макар че всеки след смъртта се рови

да я търси и преследва,

дори преследвана от смърт на всяка крачка,

тя вечно в себе си следа оставя

и жаден е живота за любов,

защото обичта е белег на живота.