Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2008 19:22 - Разказ за слънчевият ден
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.08.2008 19:23


Историята е съвсем обикновено-прозаична. Имало двама млади хора - мъж и жена, на които им се налагало да си обяснят условията на една ипотека. Мъжът се опитал да обясни на доброто сърце на дамата, какво е нужно за една дама в живота и как може да се постигне технологията на ипотекиране. Тя не можела да го слуша, защото от идеализъм в сърцето си тя не можела да види какво й нужно на нея, а гледала все да е от полза на някого - този някого можел да бъде всеки, към когото тя била привързана. МЪжът не я използвал, не я карал да правят ипотеки, защото не искал да използва слаб човек, който си няма никого и нищо, освен своето добро сърце в излишък и безпределната си наивност. Но най-лошото било, че тя не можела да иска повече добри неща които да са и полезни - тоест тя не искала нито много, нито малко за себе си и собственото си семейство исъщевременно искала да бъде спокойна, да бъдела приятел със сокойния и необезпокояван живот. Но имала две червени лампички, които често светели в нейния мозък като пожарникарските светлинни лампи и те щели да й дадат пълната осмисленост и пълнота в нейния живот. В мъжът обаче тези лампички без някой да знае причината тези две лампички от същия калибър и сила не светели - той не искал нито много, нито малко от тях, не ги желаел и те го изпълвали със страх. Тъй като разговора бил за поредната пета ипотека, с която и двамата били съгласни, но не можели да понесат шестата като факт и явление, разговора бил и за двамата доста неприятен и отегчителен, а този ден бил посветен на тяхното съвместно прекарване. ЗАтова те взели решение за този ден да се разделят и да се поразходят поотделно, за да не е възможно някой от тях да развали окончателно красивия слънчев ден, който Господ с такава любов им беше пратил. Но както тази раздяла се състояла по взаимно съгласие, някой ден, всъщност още от този миг нататък, те започнали да мислят за една по-дълбока и трайна раздяла, която въпреки всичко те все отлагали, за да продължат слънчевите дни. Някой ден ще дойде голямата раздяла, в която и двамата няма нищо да искат, освен да бъдат свободни и нещастни, отколкото нещастни и обвързани, просто защото червените лампички вътре в тях не светили с еднакъв цвят и имали различни идеи за живота, който те все още не бяха изживели, за да знаят как най мъдро да го изживеят. Останала единствено надеждата как слънчевите дни да продължат да идват, но както знае всеки някои надежди по природа са напразни, въпреки тяхната сърдечност. И така историята свършила дотам докъдето мъжът бил съгласен с ипотеките на девойката и ги одобрил, а девойката не била съгласна с плановете на мъжа и не ги одобрявала, а напротив, непрекъснато го обезнадеждавала, с което показала на мъжа, че всяка една жена, с какъвто и идеализъм да е заредена и колкото и да е добро нейното сърце, винаги оставала по-хитрата и хладна от тях двамата в една връзка.


Тагове:   ден,   разказ,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467141
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031