Летиш в далечината хладна
и в ледени води вълни оставаш,
сълзи от нараненост капят
и не оставят никакви следи.
Ти, тъжна птицо,
сякаш дириш радост 
скрита във водата,
сякаш сродна е за теб
човешката съдба -
прелест носиш,
но прелест ти не получаваш,
сякаш търсиш своя свят -
съвсем различен и необикновен.

В белотата търи радост лебедът прокуден-
през водата мие своите следи-
да не би тъгата друг да наследи.
И единствено поетът влива в него сили
да лети -с него красотата ще сподели.

te ptici sa neverni na svoite lubimi ,te svivat s tiah gnezda i gi ostaviat ,i jenskite sami otglejdat si potomstvoto,do bolka toz priroden finomen na men mi e poznat ,zatui o4ite mi sa vpereni v prostora a ne v o4ite ,lebedi maje....

благодаря за информацията за лебедите - но за всичко останало бъдете спокойна и без отклонение си гледайте в простора