Не съм любов, мечта или заблуда,
аз съм изгрев, зора и луна,
събуден спомен за радост и желание
към добър и витален копнеж.

Срещаш ме сега без стон, безглас,
отмини ме като полъх свеж,
ако плаши те горящата искра,
нека бъде само светлина.

Макар привлечен като нощна твар
от твоя ярък силен огън,
ще гледам своите крила да пазя,
за да летя към светлината пак.

Ти си любовта и бляна сладък,
мечта застинала в умора,
далеч от всякаква заблуда,
събуждам се със спомена за теб.