Отстъпвам миговете, които ти копня,
отново пак на времето,
отпускам себе си без тежест в твойте колена,
опита се да ме превземеш и с мен се сля,
макар за всичките мои владения да не посмя,
успя и много твои истини да премълчиш
и пак при мен заслужено ти постоя,
но толкоз много те е страх
да не изпуснеш мен от плен,
че нямаш сили мойте тайни да ми
споделиш.

Поет -психолог !
Чудесни стихове!Поздравления!