Автор : Марина Кочева


Пада и става,пак тръгва напред,
с премръзнали пръсти,в джоба-без лев.
С живота се бори,
тухла по тухла гради
безмислени замъци,
живее с мечти.
И ето го там,отсреща стои,
очи пълни с надежда,
тъжни,но толкоз добри.
Сърцето прободено от отровни стрели,
той вярва в доброто,
иска хората да промени.
Лъка полекичка тегли,
запяват струните във миг,
и бледата му старческа ръка се спуска след акорд последен.
А по лицето спуска се смъртта.