Дъждовен мрак

Сълзите падат от небето
и аз не ще успея да те зърна,
няма слънце и няма залез,
в който аз да мога да те видя.

Всичко е сиво, дъждът е безспирен
и този път тебе те няма,
няма слънце и няма надежда,
които със теб да прегърна.

Проливен дъжд вали
и само моето сърце е нямо,
без твоята ръка във мойта,
самотно там ще гледам мрака.

АПО, САМО ХОРА СЪС СЪРЦА КАТО НЕЖНИ СТРУНИ МОГАТ ДА НАПИШАТ ТОЗИ СТИХ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Моля се само този дъжд да спре и от мрака да те оттърве - а слънцето да донесе усмивка върху твоето лице. И дано светлината преглътне самотата.