Сред робства хиляди заобиколен,

живея с моето разбиране за свобода,

което ерес е в житейска рутина

и така разпънат съществувам

между правилата и личния ми хаос,

очаквайки да съществувам истински,

в мига когато всичко ще се свърши,

ще знам че робствата не са шега

и питам се аз кой човек не се намира

в този личен хаос

във една предречена съдба.

всеки робува на нещо или е роб на някого-така е устроено обществото, което иска да наложи ред.Но личността е свободна и сама решава до колко може да робува. Всъщност стихотворението ти поражда доста философски размисъл.