Срещу реките ще бягам,
върху тревите ще плавам,
през склоновете ще тичам,
само да те виждам радостна.
На самотата пленник ще съм
и на мислите отдаден мъченик,
само да останеш неизтрита в мен.
Мога цялата да те познавам смело
но не вярвам всяка твоя мисъл да е ден,
много път щом трябва ще измина без умора,
само да намеря ключ към твоите желания със мен.

зависи и от двамата да го искат.

за пълните с горест твои очи,
в които прозирам една епопея
с вплетени в нея много съдби.
Как искам да бъда прекрасен художник
и да те рисувам от утро до здрач
и като някой безумен безбожник,
картините после да късам със плач.
Мога да бъда в морето спасител
и да протегна към тебе ръка
искам да бъда за тебе мислител
и да долавям твойта душа.
Дай ми да бъда волния вятър,
който напътства твойте крила.
Как искам, как искам докрая
с теб да мечтая,
сутрин да пия горчиво кафе,
късно вечер при мен да си лягаш
и да чувам как бие спокойно твойто сърце.
Песен опитвам се да ти изпея...

Ти можеш-да откриеш вълшебното ключе-защото имаш чувствено сърце! Благодаря за приказния стих!