Няма дъжд, няма стихия,
няма реки и няма вода,
в твоя свят опустошен,
където мен ме няма.

Няма залез и няма звезди,
няма песен и няма усмивка,
в твоя свят изгубен,
откъдето аз все бягам.

Няма утро, няма ден,
няма болка и няма душа,
в твоя свят студен,
аз с огньове те затоплих.

Има дъжд и има стихия ,
има реки и има вода ,
има залез и има звезди ,
има песен и има усмивка ,
има утро има ден -
защото ти си в мен ...

Градиращото отрицание потвърждава още по-силно присъствието на любовта-изгарящ огън.Когато чета стиховете,сякаш прочитам-има радост, има щастие,ако има обич.Благодаря!